Според професора по криминология в Университета на Отава, Канада, Н. Пуландзас, приложната криминалистика се основава на наблюдение, хипотеза, експеримент и разсъждение. Добрият “изследовател” е този, който проверява резултатите от изследванията, получени по стандарти, чрез общоприетата логика, за да извежда и оценява заключения. Тези заключения произтичат от проучването на преписката и от резултатите от лабораторните изследвания върху находките.

Приложната криминалистика черпи принципите си от науката и от изкуството; затова по-точно може да бъде определена като научна техника.

На тази основа нашето дружество притежава дългогодишни знания и опит в извършването и оценяването на лабораторни изследвания. Що се отнася до творческото въображение и нашето разсъждение, приканваме ви да ги проверите върху реални случаи.

Находките и веществените доказателства, като носители на надеждна информация, са всички елементи — оръжия, инструменти, следи, петна и други материали — които се намират на местопрестъплението, у заподозрения, у жертвата или другаде и които могат да служат не само като доказателство за извършване на престъпление, но и като индикация за вината или невинността на обвиняемия.

Тези елементи, макар да са неодушевени и да не подлежат на разпит в досъдебната, следствената или съдебната фаза, чрез правилно боравене и научно-техническо управление, изследване, анализ, тълкуване, използване и оценяване могат да дадат обективни данни и информация, тоест да потвърдят, опровергаят или подкрепят твърдения на заподозрян или показания на жертва, както и да свържат или изключат случаи и събития и да свържат жертвата или заподозрения с конкретно място.

Тези елементи, наричани често “неми” или “тихи свидетели”, имат сравнително предимство пред останалите доказателствени средства, като признание или свидетелски показания, защото не се самовнушават, не се влияят отвън, не забравят, не могат да бъдат принудени, заплашени и най-вече подкупени.

Забравен отпечатък, невидими биологични материали, счупени части от превозни средства, гилзи и куршуми, заедно с други находки, могат чрез подходяща обработка и тълкуване да дадат важна насока за изхода на разглежданите случаи.

В наши дни прибягването до научно-техническо доказване непрекъснато нараства. В съчетание с добре документирана преписка то формира съдебното разсъждение и следователно обосновава съдебната преценка.

Балистиката изследва въпроси, свързани с оръжията, като сравнителни изследвания, балистични проучвания и др., както и последиците от тяхната употреба, като рикошет, акустика, следи от изстрел и ранева балистика.

Следователно тя представлява една от специалностите на приложната криминалистика. Какво обаче е приложна криминалистика? Тя не произхожда от едно-единствено научно поле, а черпи принципите си от различни научни и технологични области; съдържа интердисциплинарност, точка на сближаване на множество научни полета, тоест пресечни точки на познавателни предмети, и затова се характеризира като научна техника.

Например в медицината интердисциплинарността е решаваща. Интернист може да назначи микробиологични и образни изследвания на пациент. Лекарят е този, който носи отговорност да реши кои изследвания ще бъдат извършени и какъв ще бъде техният обхват.

Тези изследвания се извършват от специализирани микробиолози и рентгенолози, които може да нямат пряка комуникация помежду си. Въпреки това интернистът трябва съвместно да оцени резултатите им, като вземе предвид информацията от предвидената методология и изследванията, за да достигне до подходяща диагноза и терапевтична стратегия.

Лекарят, който назначава изследванията, в нашия пример интернистът, носи отговорност за преценката, съвместната оценка на резултатите и вземането на решения. Същевременно той е специалист в областта на медицинската наука по своята специалност.

Ако назначаващият лекар е пропуснал някои изследвания или не ги е оценил правилно, това по никакъв начин не е отговорност на микробиолога или рентгенолога.

Следователно това е празнината, която се появява в случаи от съдебен интерес: чрез съвместна оценка на резултатите и задълбочаване на въпросите, които трябва да се поставят според всеки конкретен случай.

Как може да бъде запълнена тази празнина? Чрез разбиране и подход към данните на всяко дело от различни гледни точки.

Затова интердисциплинарността в международен план непрекъснато печели място спрямо абсолютната специализация. Къде? Не в обезценяване на научната специализация, а в крайната преценка и вземането на решения. Нека помислим за лекарските съвети, за разлика от едностранните решения.

През Средновековието “истината” е била, че земята е плоска. Който говорел за сферична земя, го очаквала кладата. По-късно науката, чрез своите инструменти и спътници, показа сферичността на земята, тоест едната реална истина. В заключение, всички трябва да бъдем от една и съща страна — не на привидната, а на единствената реална истина.